Република България

ИСТОРИЯ

Хаджи Димитър

Земите в пределите на област Сливен са с дълголетна история и са обект на много исторически и археологически проучвания, които доказват съществуването на поселищен живот по тези земи още в праисторически времена. Тези земи са били обитавани от траки, прабългари, славяни, били са във владенията на Римската и Византийска империя. Богатата древна история оставя своя културен отпечатък. Някои от селищата, които се създават в района изчезват, други просъществуват през вековете и се утвърждават като важни културни и търговски средища. За първи път името на град Сливен ( Изтлифаност) се споменава през 1153г. от арабския пътешественик Ал Идриси, който го описва като голям и важен град. Но самият град е съществувал много по-рано, като най-вероятно е възникнал като малко тракийско селище през 3 в от н.е., наречено “Туида". През вековете градът постепенно се разраства и се превръща в духовен, културен и икономически център. Под Османско владичество особено активно тук е хайдушкото движение, с което градът си спечелва името “Градът на стоте войводи". Друго свидетелство за будния и предприемчив дух на жителите е създадената през 1836г. от Добри Желязков първа на Балканския полуостров фабрика, което оставя траен отпечатък върху бъдещото развитие на Сливен. В исторически аспект районът на Нова Загора е най-известен с множеството открити надгробни могили, некрополи, праисторически селища, оръдия на труда и накити, най-старите от които датират от края на 7-то и началото на 6-то хилядолетие пр.Хр. Те дават ценни сведения за бита на древните жители. Най-значима е уникалната Селищна могила в с. Караново, която е обитавана в продължение на 3000 г. и в нея са застъпени всички праисторически епохи - от новокаменната до бронзовата, включително.

Котел

С не по-малко историческо значение е и Котленския край, чиито селища Котел, Медвен, Жеравна стават огнище на Българското Възраждане във всичките му насоки – националноосвободително, църковно и просветно движение, и вземат активно участие в Априлското въстание и Руско-Турската освободителна война. Тук съзряват духовно и идейно редица видни личности като Георги Сава Раковски, Захари Стоянов, Георги Мамарчев, Неофит Бозвели, Софроний Врачански, Петър Берон, Сава Филаретов и много други. Принос за разнообразната и богата история на областта има и град Твърдица, който води своето начало от крепост, наречена Градището. По своето геостратегическо разположение крепостта е играла важна роля в отбранителната система на Вторoтo българскo царство. От създаването на селището до днес името на града не е променяно.

 

ИМЕНИТИ ЛИЧНОСТИ, ВКЛЮЧЕНИ В ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ЗА СЛИВЕН

През 2005 г. бе публикуван биографният справочник за дейци от Сливен "Доколкото знаем за тях", допринесли с духовните и творческите си усилия за утвърждаването му като средище на интензивен стопански и културен живот - в миналото и днес (съставители - историците Иван Иванов и Цвета Башева, Агенция "Компас", Сл., 2005 г.).

Излязлото неотдавна от печат ( 2013 г.) енциклопедично издание под наслов "100 причини да се гордея, че съм от Сливен" разширява ракурса към приносите на личностите, допринесли с дейността си за развитието на града в различните сфери на обществения и стопански живот, науката и изкуствата. То носи знака на Фондация "Българска гордост" и издателя ИК "КОТА", реализирано с методическата подкрепа на Съюза на учените - клон Стара Загора, и медийното партньорство на "Стандарт" (редактор Уляна Кьосева). Фондация "Българска гордост" и съставителите на материалите, сред които участва и екип от млади хуманитари от ХГимназия "Дамян Дамянов" във "воеводския град", поместват вълнуващи редове за характера на настоящата енциклопедия за видните сливенци: "В общата стойност на брутния вътрешен продукт, наречен "национална гордост", Сливен би имал най-големия дял, произведен от своите сърцати хора, влюбени в града си. ...Че това си е съдба, откъдето и да го погледнеш! Да се родиш и живееш в град с толкова история в себе си!" Затова те осмислят книгата като "голям подарък за Дома, в който свети българщината".

Кметът на града Кольо Милев оцени в изданието "един по-различен разказ за нашите поводи за гордост, написан от хората на Сливен. В него са събрани и миналото, и днешният ден, пречупени не само през призмата на събитията, но и на личностите, на техните идеи, таланти и постижения. Благодаря на всички мои съграждани, които се включиха в инициативата и предложиха номинации за емблематичните личности, събития и символи, с които са богати градът и общината".

Изданието "100 причини да се гордея, че съм от Сливен" носи белезите на тези с енциклопедична насоченост, като в него са включени явления от общ характер и със значение за разкриване на българския дух, битие и характер, но и специфично отличаващите Сливен белези: материални, духовни и особено личностите на града, родени, работили и живеещи в него, отдали безрезервния си принос за въздигането и прославата му в миналото и днес - сред хората на България и по света. Сред "знаците" от този порядък са "името на Сливен", Старият бряст, вятърът "бора", градският часовник, местностите Кушбунар, "Халката" и "Сини камъни", славните закрилници Индже и Таньо войвода, паметниците "Хаджи Димитър" и "Орлето".

Непреходни в съзнанието на всеки сливенец седят имената на възрожденските деятели, допринесли за благото на града: спомоществователи на учебното и книжовното дело, родолюбци и участници в революционно-освободителните борби на Отечеството и града си. Включени са сведения за дейността на благодеятеля Антон Иванов и на Фабрикаджията Добри Желязков, на д-р Иван Селимински, Добри Чинтулов, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Кръстьо Асенов, Ташко Горов и др. Съставителите не са подминали приносите и на дейци на науката, изкуствата и дипломацията, като художниците Димитър Добрович, Стефан Егаров и Добри Добрев, на проф. Димитър Табаков и Симеон Табаков, на театрала Стефан Киров и създателя на първата кино-лента Васил Гендов, на дипломата Стефан Панаретов и др. Признателната памет на поколенията отдава поклон и към подвига на летците Христо Топракчиев, Продан Таракчиев, Любен Кондаков, Тома Боев.

С града под Сините скали е свързана светлата пътека в изкуството на словото на напусналите ни първомайстори на перото Константин Константинов, Елисавета Багряна, Георги Джагаров, Дамян Дамянов и др. Днес на съвременната българска литература отдават творческите си усилия писателите Станка Пенчева, Георги Величков и д-р Иванка Денева, видният журналист Кеворк Кеворкян, лингвистката проф. Юлия Кръстева (Париж) и др., включени в изданието "100 причини да се гордея, че съм от Сливен".

За облика и разцвета на града е допринесъл в близкото минало видният държавник и съзидател Георги Данчев, а със своята креативност - плеада талантливи творци в различните жанрове и сфери на изкуството и спорта, някои от които отишли си от света, като архитектите Стефан Пейчев и Методи Тотев, театралите Иван Реаев и Николай Бинев, спортните деятели Панайот Пондалов (Румбата) и Добри Загоров. Спортната слава на Сливен през годините и днес разнасят по света постиженията на Норайр Нурикян, Михаил Желев, Калинка Лечева и Стефка Спасова, на младите Станка Златева, Тончо Тончев и др.

Съществен принос в издирване музикалните таланти на Сливен и развитието на хоровото изкуство има маестро Методий Григоров, "открил" за международните сцени български оперни изпълнители, сред които включената в енциклопедията Татяна Шиварова. В Сливен осъществява своята научна дейност и доайенът на краеведите, историкът Васил Дечев; оттук е създателят на зъбно-протезната имплантология акад. Николай Попов; под стряха във "воеводския град" са родени и съвременните даровити актьори Виолета Гиндева, Васил Василев и други личности.

Сливенци продължават и днес съзидателната диря в градежа на своя град и България...


(По енциклопедичното издание "100 причини да се гордея, че съм от Сливен")


Д-р Иванка Денева

 
 
Copyright © 2008 Областна администрация Сливен. Всички права запазени
Изграден от Сливен НЕТ. Дизайн от Анна Вълева. Програмиране и СЕО от Христо Друмев
Валидни XHTML, CSS, WAI-AA, Section 508